6.03.05
Как изглежда работата в екип
Стори ми се наложително да опиша как изглежда работата в екип заради недоразуменията относно този въпрос. Те според мен са породени от недостатъчна осведоменост (като че ли липсва достоверна информация), а може би и от силната вяра в разпространените митове за екипа.
В чуждестранната литература има вече достатъчно тези, благодарение на които можем да добием представа за екипната работа. Когато разработвах “Промакс”, в немалка степен се ръководех именно от тях. Допълнително, наблюденията и изследванията в българските фирми в продължение на 6 години ме убедиха окончателно какво е и какво не е работа в екип.
И така, представете си стая, служебен офис или просто място, в което е събрана група от хора (обикновено не повече от 8-10 души).
- Те имат одухотворени лица и по всичко личи, че вниманието им е ангажирано и те са силно съпричастни към общата дискусия.
- Те говорят - излагат свои мнения за възможно най-подходящия начин, по който трябва да се постъпи, за да могат всички заедно да се справят успешно с общата задача и с общата цел (мисия).
- Те се изслушват, за да не пропуснат полезните неща, които колегите споделят от гледна точка на общата задача и общата цел.
- Те задават допълнително въпроси, с които искат непременно да разберат допринася ли идеята и мнението на колегите за общата задача и общата цел.
- Те обсъждат общо “за” и “против” на алтернативните, които се предлагат, а техен критерий е успешното изпълнение на общата задача, което ще доведе до успешно изпълнение и на общата цел.
- Те вземат решение , което е най-подходящо за общата задача и общата цел, дори когато предложението за решение е направено от един единствен участник в екипа.
- Те поддържат непрекъснато (нон-стоп) връзка помежду си, така че всички едновременно узнават какво става и какво предстои да стане по повод на общата задача и общата цел.
- Те планират, организират, ръководят и контролират заедно общата задача и постигането на общата цел. Когато имат щатен мениджър, те разчитат на неговото лидерско поведение, като активно се включват в процесите.
- Те работят индивидуално или в малки групички от двама трима само тогава, когато са свършили всичко дотук съвместно.
- Те се допълват взаимно, защото всеки е силен в едно или две поведения, а всички заедно става силни в намирането на начин за разрешаване на общата задача и постигането на общата цел.
- Те сами определят как ще работят и са убедени, че такива норми им са нужни, за да могат да се справят с общата задача и общата цел.
- Те празнуват, когато успешно изпълнят общата задача и общата цел. Те знаят, че резултатите от тяхната работа добавят стойност за всички в организацията.
Коментар на доц. д-р Татяна Христова:
Случвало ми се е да участвам в подобна работа, но нейната продължителност за съжаление е била много малка.
Ентусиазирани, ние сме се събирали около някаква идея. Това, което почти винаги ни е проваляло (специално в тези случаи, които визирам) е неяснота какво всъщност трябва да постигнем като краен резултат (цел) и каква точно трябва да бъде нашата задача. Липсвала ни е лидерската визия и вдъхновение. Това без съмнение ни е лишавало от фокус в комуникациите и ни е отклонявало от подходящата формулировка на задачата, с която е трябвало да се заемем.
Ето защо ние сме се втурвали към обсъждане на различни предложения (варианти), без да имаме изчистена концепция какво е това, което трябва да направим, за да постигнем общата цел. Ама как да направим това по подоходящия начин, след като не знаем каква е тази цел?! А ние не я знаем, защото няма лидерско виждане по този въпрос.
В резултат първоначалният ни ентусиазъм да работим екипно се трансформира в най-банално разпределение на задачите, т.е. към обикновена групова работа.
Ето някои основания хората да харесват екипната работа:
Първо, в екипа всеки вижда ясно, че казва, предлага, извършва нещо, което се интегрира с това, което другите казват, предлагат и извършват. От тази интеграция се ражда нещо много по-голямо, по-стойностно, по-значимо.
Второ, атмосферата на дискусията в екипа е невероятна. Критиката е тотално изолирана, а на нейно място хората се стремят да анализират и открояват полезните акценти в различни мнения.
Трето, хората се чувстват значими, защото виждат реални постижения на целта, заради която са били събрани да работят екипно.
Четвърто, хората се чувстват обогатени от работата в екип – всеки е научил нещо от своите колеги в хода на съвместната работа. Това е полезен опит – в чисто “технически” план (кое как се прави), или в социален план (как другите възприемат, как другите излагат идеи, как другите вземат решение и т.н.).
Тодор Христов:
“Работата в екип” не е синоним на “работата в група”. Колкото по-добре осъзнаваме това, толкова по-ефективно бихме могли да я организираме и да ползваме нейните крайни резултати.
До тук се опитах да покажа, че работата в екип има специфичен профил. Накратко:
- Това е работа, която възниква като необходимост само тогава, когато трябва да се изпълни някаква обща за всички цел и съпричастието на всички участници е еднакво силно.
- Това е съвместна, обща работа на хора, които знаят и умеят различни неща и са силни в точно определен тип поведение.
- Това е работа, която трябва непременно да приключи с успешно изпълнение на задачата, която хората съвместно са дефинирали или са получили от своя мениджър.
- Това е работа, която развива участниците, както професионално, така и личностно.
Ако искате да разберете дали извършвате екипна работа, препоръчвам ви да разгледате дейността на вашия отдел (звено, бригада, дирекция, организация) и да я преразгледате, за да установите дали е екипна работа. Убеден съм, че ще имате полза, най-малко от гледна точка на предприемане на бъдещи действия, извършване на разходи и др.
Важно за вашата успешна работа в екип:
