26.03.08
Има няколко спешни и неотложни управленски задачи, които трябва да се свършат, след като екипът вече е с “попълнен състав”. Те са:
- Участниците в екипа да бъдат приобщени към общата (екипна) задача.
- Участниците в екипа да изпитат доверие един към други.
- Участниците да научат основните норми (правила), по които ще работят оттук нататък.
- Участниците да са наясно с начините на вземане на решения.
Няма кой друг да извърши тези действия, освен ръководителят (”Председателят“) на екипа. Да използва заповеди може, но съпричастие, доверие и прочие “тънки” неща, не могат да бъдат създадени със заповед.
И съпричастието, и доверието и осъзнаването на нормите (правилата) на екипна работа, а и начините за вземане на решения в екипа преминават през умовете и емоциите на участниците в екипа. Затова е нужно да бъдат спечелени умовете и емоциите! Продължи към пълния текст →
24.01.08
Ако се вгледате внимателно в екипната работа, която традиционно практикувате във вашата компания, ще откриете, че това, което най-често не ви допада е как са били вземани екипни решения. Може би имате право да не ги харесвате, ако процесът на вземане на решения е накърнил с нещо или вашето достойнство, знания, опит, ценности, но и е попречил отгоре на всичко на крайния резултат, който екипът е искал да постигне.
Когато през 2005 г. проведохме Национално изследване на екипната ефективност в България, “вземането на решения” беше факторът, който се нареждаше на последно място в класацията на факторите на екипната ефективност. Общото мннеие на 1200 участници от 152 различни екипа в страната бе, че това е най-критичният фактор в екипната работа у нас.
Между другото нека припомня, че общата оценка на екипната ефективност тогава беше 3.62 от общо 5.00. Факторът “вземане на екипни решения” очевидно е бил една от най-силните причини за тази не особено висока ефективност на работата в екип!
Нека видим за какво става дума. Продължи към пълния текст →
6.11.07
Нуждае ли се екипът от норми?
Категорично, да!
За всички, които не са достатъчно убедени в предназначението на нормите в екипната работа, бързам да кажа, че нормите съвсем не са страшни и не ограничават свободата на действие на екипа.
Защо?
Нормите са поведенчески стандарти, които екипът следва в своята работа. Те показват това, което може и това, което не може екипът да прави в определени ситуации.
Нормите, това са правилата. Например, “Всички ще изразяваме чувствата си открито, а не зад гърба на другите” или “Нямаме право да отричаме идеите и вижданията на колегите, когато дискутираме”, или “Екипът взема общи решения по следните въпроси…”
По-страшно и по-ограничаващо е, когато екипът няма норми, защото няма да знае какво може и какво не може да се прави. Не бива да очакваме нищо от такъв екип!
По-страшно е също така, когато участниците в екипа не са еднакво съпричастни към нормите. Няма смисъл да храним някакви надежди, че такъв екип ще успее да постигне целта, заради която е създаден!
Ето един най-обикновен пример. Продължи към пълния текст →
21.09.07
В блога ни за мениджмънт, бизнес и професионално развитие публикувахме три материала, свързани с тиймбилдинг и обученията по тиймбилдинг. Ето кои са тези материали:
- Големите заблуди за тиймбилдинг обученията
В този материал можете да узнаете кои са типичните заблуди относно тиймбилдинг обученията у нас и върху какво трябва да се помисли, преди да се вземе решение за организиране и провеждане на тиймбилдинг обучение в една фирма.
23.08.07
Кое поведение е “полезно” по време на обучение? Не крия, че този въпрос за мен е особено важен.
Като водещ на обучения и семинари просто няма как да не съм ангажирана пряко в това участниците в обученията на СИТА Мениджмънт Консулт да научат повече нови неща, както и да приемат нашите съвети и препоръки по теми, които ги вълнуват.
Затова аз и колегите ми сме ориентирани да провокираме т.нар. “полезно” поведение на участници и компании. След приключване на обучението винаги изпращаме в писмен вид нужните препоръки на компанията и на отдела “ЧР”, за да знаят на какво могат да разчитат оттук нататък от страна на участниците.
Не винаги обаче се срещаме с “полезното поведение”.
Ето два примера. Продължи към пълния текст →
